Классический китай и. каменарович

У нас вы можете скачать книгу классический китай и. каменарович в fb2, txt, PDF, EPUB, doc, rtf, jar, djvu, lrf!

За доставките си Онлайн книжарница Сиела се доверява на куриерска компания Спиди. Средната цена за доставка на един продукт е 4. Поръчки направени извън промо кампания се обработват и изпращат в срок до 3 работни дни, след като поръчката е преминала в статус "Подготовка".

Клиентът бива уведомен, чрез мейл, за промяната статуса на поръчката си. Трябва да сте регистриран а , за да управлявате списъка си с желания. Година на издаване Практични, стегнати и ясни, те дават добра представа за основните характеристики на най-великите древни цивилизации, завещали ни писмени свидетелства или значими материални паметници, предлагайки на читателя необходимия ключ към разбирането на тяхната история, политическата и социалната организация, военно дело, религия, икономика, изкуства, всекидневен живот и т.

Летняя Олимпиада в Пекине и все бол Из китайских писем разное СПб.: В книге автор, посетивший Китай в году, рассказывает о своих впечатлениях о поездке и излагает свои взгляды на политику России на Дальнем Востоке, выступая за союз между Россией и Китаем. Реферат - Китайское общество в условиях трансформации: Политическая и идеологическая борьба: По ту сторону реформ Специфика реформ.

Общественная мысль Китая и социализм начало XX века разное М.: В монографии рассматривается история проникновения в Китай первых сведений о социалистических теориях и социалистическом движении стран Запада. Исследуется влияние собственной утопической традиции на процесс восприятия китайским обществом западных учений, анализируются взгляды крупнейших теорет Миссия иезуитов в Китае.

Матео Риччи и другие гг. Ала морето е колкото бариера, толкова и път, и китайските мореплаватели достигали до бреговете на Африка през епохата, когато римляните господствали над Средиземноморието.

Планини и пустини изпокон веков били прекосявани от кервани и експедиции на търговци, войници, поклонници или пратеници. Нима богатите римляни от епохата на Римската империя не се обличали в копринени дрехи? Нещо повече, ако съвременен Китай е запълнил своите природни граници, това невинаги е било така и китайският свят започнал да расте и да се развива в пространство, което едва ли покрива дори една провинция на днешен Китай.

Други народности, други култури заемали тогава територията на това, което днес познаваме като китайски свят — свят, възникнал и оформил се след многобройни перипетии, нашествия, взаимодействия и преобразования.

Тибетци, монголи, манджури заемали през определени отрязъци от време било целия Китай, било част от него; будизмът , дошъл от Индия , процъфтял в него, в Кантон през епохата на династия Тан — г. Бихме могли колкото пожелаем да добавяме нови и нови примери за взаимното проникване и обмен на хора и идеи, които никога не престанали да обогатяват цивилизацията и манталитета на китайците.

Още с преминаването си в последния гимназиален клас ние, европейците, почти до един сме усвоили правилото, че за да знаем, е необходимо да разберем, и че до разбирането се достига по пътя на разума, с помощта на строго определени понятия, които са единствените средства, позволяващи опознаването на действителността.

Ние знаем също така, че всяка приемлива мисъл би трябвало да бъде представена в логически издържана форма и че първото нещо, което би трябвало да очакваме от всяко разсъждение, е то да не подлежи на опровергаване.

Ала ако искаме да се приближим до възгледа на китайците, ще трябва, на първо място, да допуснем, че първото качество на всяка мисъл е да може да бъде въплътена във фактите, а на второ, в никакъв случай да не влизаме в заядлив спор с нашите опоненти, които ще заявят, че светът е обитаем, преди да бъде познаваем, и че правилата на нашето съществуване — тези на функционирането на природата, както и тези, които управляват социалното тяло — са част от едни и същи закономерности.

Така китайците откриват потвърждението на своите мисли и действия не в Абсолюта на дадена Истина, нито в неоспоримостта на дадена философска система, а в наблюдението на света, в чието лоно живеят, разглеждайки при това себе си като неразделна част от него.

По същия начин дискурсът на китайските мислители не протича с помощта на предварително и строго дефинирани определения. Издигайки се отвъд поучението и назиданието, основавайки се единствено върху разсъждението, те се стремят — посредством последователни щрихи и поредица от загатвания — да породят усещане за нещата, предизвиквайки тяхното отражение, техния отзвук в житейските подробности и обстоятелства. Така колчем бъде помолен да изясни някакъв въпрос, Конфуций — за разлика от Сократ — никога не заковава определения, а дава илюстрации, изразявайки високо и ясно своята недружелюбност към догмите и истините, които биха могли да бъдат валидни вечно и навсякъде.

Следователно способността за наблюдение се разглежда като най-високото качество за един китайски дух. За да илюстрираме тази констатация, ще посочим китайското понятие, тъждествено на нашето понятие Разум.

Китайската дума ли , която се използва в аналогични обстоятелства, се позовава на жилите на нефрита, които каменоделецът трябва да огледа изключително внимателно, за да не счупи предназначения за обработка камък.

От една страна — разрез, от друга — разглеждане. За разлика от духа на гръцкия грънчар, който взема глината, меси я, мачка я и я моделира според своята воля, за да заприлича тя в края на краищата на образеца, възникнал в собственото му въображение, духът на китайския каменоделец се характеризира с това, че той се стреми да следва жилите, линиите на напрежение в камъка, изследвайки както наличието, така и посоката им във вътрешността на своя материал — линии, от които ще зависи крайното му произведение.

Китайският манталитет се е образувал в постоянния стремеж да се наблюдава светът, за да бъдат забелязани и извлечени общите му закономерности, на които са подчинени всички неща — както държавите, така и семействата или хората, както природните сили, така и произведенията на изкуството или принципите на нравствеността.

Самото съществуване на подобни закони, чиято очевидност е основополагаща за китайския възглед, ни изправя пред необходимостта да сложим настрана други доказателства и очевидности, които до такава степен са залегнали в нашето съзнание, че ни изглеждат безспорни. Що се отнася до китайския възглед — такъв, какъвто се е оформил вероятно още в края на Античността, то той не признава категоричния разлом, който ние поставяме между Духа и Материята, отхвърля съществуването на висш свят, който би бил съществено различен от нашия свят на греховност и заблуждения, допуска континуитет между физическия живот, от една страна, и умствения, интелектуалния и духовния живот, от друга, защото се основава върху схващането, че тялото и духът се различават единствено по гъстотата на теченията и енергиите, които протичат в тях.

В същия ред на мисли ние установяваме непреодолима бездна между това, което е живо богове, хора, животни и растения , и това, което не е живо скали, планини, реки. Подобна пропаст също не намира място в китайската действителност. С една дума, всичко онова, което за нас е разсечено, разделено, определено, в Китай се разглежда като пребиваващо във вековечна връзка със съвкупността на другите елементи на света, за които не би могло да става и дума да бъдат вадени от своята общност, за да бъдат изолирани от останалите.